Зоран Мише
Офорт, Акватинта, Мецотинто, звучи като композиция от дванадесет цигулки, три вековни бука и дузина птици. Резултатът е този, но във визуален план. Говоря за всичко онова, което за повечето хора е незабележимо и обикновено, но благодарение на изкусната прецизност, нюх и впечатлителност на Зоран Мише – то стига и до нас, в мащаб, в нюанс черно, друг път бяло, но винаги съвършено. Неповторимият му стил е толкова откроим, че не бихте го сбъркали никога.
„И запомнете сивото не е цвят – сивото е сянка“
